Очакване
Гнетят ме земните наслади, а още толкова съм млад; — уви, мен нищо ми не даде студеният бетонен град! Не даде ми, а взе ми всичко и всяка радост разруши; сърцето ми — ранена птичка — със сънища се утеши. На сън в мъглата несравнима теши ме хубава лъжа: ще дойде ден, крила ще имам — към Бога да се приближа.