Самоубиец
„Що е туй? Убийство пак?“ Слисана стои тълпата — непознат левент юнак повален е на земята. В смъртни мъки се гърчей и превива мъжко тело, и широка рана зей насред кървавото чело. Чували го бяха те, но не знаеха юнака… Мигом вест се разлете, дето никой я не чака. И не някой враг, а брат брата на врага предаде. Но се младий горд юнак жив в ръцете им не даде. И когато обграден се видя от сган войскари, дигна той ръка: „Не мен, само моя труп!“ И свари револвера в пазва скрит, грабнал, да насочи в чело — трясна гръм — и с лоб пробит възнак грохна мъртво тело. Чуй! Со шепот едва чут слисана тълпата спори… Някой казва: „Той е луд!“ „Свят е!“ — други отговори.