Вечерен трепет

Димитър Бояджиев

Вечерта линее
бавно под стрехите,
бледна и прозрачна.
Страшна мисъл зрее
нейде в глъбините
на душата мрачна.

Из града, що тътне,
свят нелеп блуждае
като в пропаст душна.
В улиците смътни
шумната тълпа е
чужда и бездушна.

И когато стигне
в моя час уречен
гневната разплата,
кой ръка ще дигне,
близък и сърдечен,
да ми спре ръката?