Уморен

Димитър Бояджиев

Уморен низ от беззрачна и зловеща тъмнина
се скитам, посред беди, от хиляди терзания сломен,
и често със тревога и тъга в гърди сами се питам:
дали ще се усмихне нявга щастие и мен?

Аз виждам: татък из простора тъмни пламък буен свети
и в кървав зар облени, тамо се борци тълпят,
но ах, напразно в изтъпление простирам си ръцете,
аз роб съм на неволи черни — друг е моят път…