Евгений Онегин 06 44

Александър Пушкин

Така сменяваме неволно
мечта с мечта, печал с печал;
но свива се сърцето болно —
за всичко прежно му е жал.
Мечти! Къде е вашта сладост
и вечната й рима младост?
Нима за мене в тоя свят
увяхна веселият цвят?
Нима е вярно — не сънувам,
че мойта пролет отлетя
и няма да се върне тя
(туй казвам, без да се шегувам)?
И гостенин на таз земя,
навършвам трийсетте? Нима?

translated by: Димитър Хр. Петричев