Евгений Онегин 02 22
Тя бе на Ленски подарила възторзите на първи сън; и беше въодушевила на лирата му първи звън. Прощавайте, игри невинни! Обикна той гори, долини, усамотеност, тишина и звездна вечер, и луна… А тя, небесната лампада, е гряла нявга и над нас — било при срещи в късен час, било при скръб или в отрада. Сега за нас във мрака чер тя просто е един фенер.
translated by: Димитър Хр. Петричев