Евгений Онегин 02 22

Александър Пушкин

Тя бе на Ленски подарила
възторзите на първи сън;
и беше въодушевила
на лирата му първи звън.
Прощавайте, игри невинни!
Обикна той гори, долини,
усамотеност, тишина
и звездна вечер, и луна…
А тя, небесната лампада,
е гряла нявга и над нас —
било при срещи в късен час,
било при скръб или в отрада.
Сега за нас във мрака чер
тя просто е един фенер.

translated by: Димитър Хр. Петричев