Бачо Киро
Тоз ден обесиха Бача ви Кира — вече забравих коя бе година — другите, с него що бяха, стотина, се отърваха. Ех, то се разбира! Този не ял и дори не мирисал лук; а пък оня ахмак се преструва; трети се кръсти: „Та кой би уйдисал на хаймани по умът! Да бунтува? Против кого? За какво? И защо ли? Царя ни благ е, аллах да го чува! Вече престанаха сълзи, неволи и кръвнините, откак той царува…“ Ето пък онзи там скута цалува на едно мурго ефенди надуто: „Аго, аллах да ти дните съчува: мене ме хайти подлъгаха люто.“ Бачо ви Киро стои и ги гледа и му се в сълзи сърцето облива: „Боже прости, за такива говеда исках свобода и аз… за такива…“ И, недорекъл, напред се изстъпи — воля е, чужда я воля не спира: „Ето, живота за други е скъпи — той е омразен за Бача ви Кира! Всички, що видите тука пред вази, те са невинни — и тия в затвора… Аз съм виновен, един само ази — че съм говедата смятал за хора. Аз съм виновен! И с Бача си Кира щото ви скимне такова правете — духом свободний свободно умира, а си не връзва с живота ръцете!“ И покачен бе за свойта измама той на бесилката… ех, сиромаха! — И остстрани му разбойници двама: както Исуса когато разпнаха.