Сърцето ми сломиха…
Сърцето ми сломиха не вразите и не теглата, що патих от тях, но тез, с кои в денят на изпитните кръст мъченически понесъл бях. На бедствията чашата горчива до устните си волно аз допрях и не роптай душа ми горделива против жестокий жребий, що избрах. Ще бъда твърд. В сърце ми има сила, коя в бедите повече крепней. От вас, другари, в своите патила пощада искам. Моят дух слабей, кога измяната с душа унила съзра в лица ви грозно да се смей…