Война
Война! Най-после шум
от знамената бранни вече иде!
Ще видя кръв, на отмъщението празника ще видя.
Ще засвисти край мен суровият куршум.
И колко силни впечатления
за моята душа и моя ден!
Стремителното опълчение,
тревогите, звъна на меч над мен
и в съдбоносното сражение
загинал воин, вожд победен!
Предмет на гордо вдъхновение,
те ще събудят моя гений! —
За мен и покрива на стана ще е нов,
и огъня, и чуждото крещене,
гърма на пушките и барабанния вечерен зов,
и на смъртта очакването в мене.
Ще се родиш ли, сляпа страст за слава, в мен,
ти, жажда на смъртта и разярение на героя?
Венец ли двоен ще получа някой ден,
на край жесток ли ме осъди участта на боя?
С мен всичко ще умре: мечтите, младостта,
сърдечен плам свещен, възвишено стремление
й спомена за свой, за близък на света,
на творчеството ми напразното вълнение
и ти, и ти, любов!… Нима ни бранен път,
ни труд военен, нито глъч на горда слава
не ще привичните ми мисли заглушат?
Отровна мъка ме стопява:
смутен, от мене бяга всякакъв покой,
душата ми лен тягостна е овладяла…
Защо се бави още този бой?
Защо войната още не е закипяла?