Евгений Онегин 08 11
Но тъжно е да схващаш ясно, че си пропуснал младостта, че си я лъгал всекичасно, че те е мамила и тя; че твоите хубави копнежи, че бляновете твои свежи изтляват, стъпкани в калта, като обрулени листа. О, как несносно е живота да виждаш като дълъг ред от обеди и взрян напред, да пъплеш с всички без охота, без нивга с тях да споделиш това, що мислиш и кроиш.