Евгений Онегин 07 02

Александър Пушкин

Тъжа при твоята поява,
о пролет! Време за любов!
Каква притома завладява
сърцето ми при твоя зов!
Как тежко мойта гръд въздъхне,
когато ме в лицето лъхне
дошлата откъм юг вълна
сред мойта селска тишина!
Нима отвикнах от наслада,
та всичко, що живот вести,
ликува, радва се, блести,
навява мъка и досада
на морната душа и плът
и тъмен е за мен светът?

translated by: Димитър Хр. Петричев

Евгений Онегин 07 02

Александр Пушкин

Как грустно мне твое явленье,
Весна, весна! пора любви!
Какое томное волненье
В моей душе, в моей крови!
С каким тяжелым умиленьем
Я наслаждаюсь дуновеньем
В лицо мне веющей весны
На лоне сельской тишины!
Или мне чуждо наслажденье,
И все, что радует, живит,
Все, что ликует и блестит
Наводит скуку и томленье
На душу мертвую давно
И все ей кажется темно?