Евгений Онегин 07 02
Тъжа при твоята поява, о пролет! Време за любов! Каква притома завладява сърцето ми при твоя зов! Как тежко мойта гръд въздъхне, когато ме в лицето лъхне дошлата откъм юг вълна сред мойта селска тишина! Нима отвикнах от наслада, та всичко, що живот вести, ликува, радва се, блести, навява мъка и досада на морната душа и плът и тъмен е за мен светът?
translated by: Димитър Хр. Петричев