Евгений Онегин 02 22

Александър Пушкин

Тя бе на Ленски подарила
възторзите на първи сън;
и беше въодушевила
на лирата му първи звън.
Прощавайте, игри невинни!
Обикна той гори, долини,
усамотеност, тишина
и звездна вечер, и луна…
А тя, небесната лампада,
е гряла нявга и над нас —
било при срещи в късен час,
било при скръб или в отрада.
Сега за нас във мрака чер
тя просто е един фенер.

translated by: Димитър Хр. Петричев

Евгений Онегин 02 22

Александр Пушкин

Она поэту подарила
Младых восторгов первый сон,
И мысль об ней одушевила
Его цевницы первый стон.
Простите, игры золотые!
Он рощи полюбил густые,
Уединенье, тишину,
И ночь, и звезды, и луну,
Луну, небесную лампаду,
Которой посвящали мы
Прогулки средь вечерней тьмы,
И слезы, тайных мук отраду...
Но нынче видим только в ней
Замену тусклых фонарей.