Евгений Онегин 02 15

Александър Пушкин

На Ленски думите мъгливи
и тази пламенност при спор,
съжденията колебливи
и вдъхновения му взор —
Онегин срещаше без глума,
охлаждащата своя дума
се мъчеше да задуши —
защо сега да му руши
илюзията за блаженство?
Та нека вярва по-добре;
след време сам ще разбере,
че в нищо няма съвършенство.
Простено е за млада кръв
бълнуване и жар такъв.

translated by: Димитър Хр. Петричев

Евгений Онегин 02 15

Александр Пушкин

Он слушал Ленского с улыбкой.
Поэта пылкий разговор,
И ум, еще в сужденьях зыбкой,
И вечно вдохновенный взор, —
Онегину все было ново;
Он охладительное слово
В устах старался удержать
И думал: глупо мне мешать
Его минутному блаженству;
И без меня пора придет;
Пускай покамест он живет
Да верит мира совершенству;
Простим горячке юных лет
И юный жар и юный бред.