Евгений Онегин 01 58

Александър Пушкин

„Коя те вдъхнови с вълнение
и с ласка, и със поглед тих,
а ти възпя в стихотворение?
Коя боготвориш във стих?“
За бога, никоя, другари!
Любов безумна ме обжари
и страдах аз, и се топях.
Блазе му, който в нежен стих
я съчетае с рима жарка,
поезията удвоил,
сърцето си успокоил,
той следвал пътя на Петрарка,
ще има слава на света.
А аз бях глупав в любовта.

translated by: Димитър Хр. Петричев

Евгений Онегин 01 58

Александр Пушкин

Чей взор, волнуя вдохновенье,
Умильной лаской наградил
Твое задумчивое пенье?
Кого твой стих боготворил?»
И, други, никого, ей-богу!
Любви безумную тревогу
Я безотрадно испытал.
Блажен, кто с нею сочетал
Горячку рифм: он тем удвоил
Поэзии священный бред,
Петрарке шествуя вослед,
А муки сердца успокоил,
Поймал и славу между тем;
Но я, любя, был глуп и нем.