Евгений Онегин 01 58
„Коя те вдъхнови с вълнение и с ласка, и със поглед тих, а ти възпя в стихотворение? Коя боготвориш във стих?“ За бога, никоя, другари! Любов безумна ме обжари и страдах аз, и се топях. Блазе му, който в нежен стих я съчетае с рима жарка, поезията удвоил, сърцето си успокоил, той следвал пътя на Петрарка, ще има слава на света. А аз бях глупав в любовта.
translated by: Димитър Хр. Петричев