Евгений Онегин 01 55
На село моят дух намира и тишина, и мир желан: по-звучна там е мойта лира, по-жив е творческият блян. Безгрижен там живот аз водя, самин край езерото бродя и far niente е за мен закон: събуждам се блажен за нега и мечти невинни: спя много, мъничко чета, преходна слава не ламтя. Не тъй ли в минали години прекарах в тези глушини най-хубавите свои дни?
translated by: Димитър Хр. Петричев