Евгений Онегин 01 42

Александър Пушкин

Как често в късна доба лете,
когато без луна, звезди,
бе светло над Нева небето,
край огледалните води
стояхме двама замечтани!
Предишни спомнили романи,
предишна спомнили любов,
опивахме се в порив нов
от ласкавата нощ смълчана
на лятото… И както сън
пренася млад затворник вън,
в гора, от слънцето огряна,
и нас ни водеше мечта
в началото на младостта.

translated by: Димитър Хр. Петричев

Евгений Онегин 01 42

Александр Пушкин

Как часто летнею порою,
Когда прозрачно и светло
Ночное небо над Невою
И вод веселое стекло
Не отражает лик Дианы,
Воспомня прежних лет романы,
Воспомня прежнюю любовь,
Чувствительны, беспечны вновь,
Дыханьем ночи благосклонной
Безмолвно упивались мы!
Как в лес зеленый из тюрьмы
Перенесен колодник сонный,
Так уносились мы мечтой
К началу жизни молодой.